Откажи се, сърце! Недей се измъчва,
всичко свърши... нима не разбра!?
Спри да се луташ между Ада и Рая,
той е минало вече, не твоя Съдба.
Откажи се, сърце! Не мисли! Забрави го!
Няма пътека обратна назад.
От дебрите свои със замах изтръгни го,
дори да усетиш смразяваща хлад.
Откажи се, сърце! Той не те заслужава.
Нима щеше да страдаш, ако не беше така!?
Пусни го да си иде, да потъне в забрава,
да не остане от него в теб и следа. ...