Бисерка (Бисерка Тодорова)
140 378
Oct 21, 2021, 10:44 AM

Отказвам надежда 

  Poetry
450 2 17

Свиквам. Тишината е писък.
Безпокойствието е на равни интервали.
Само във нечетните секунди. Дишам.
Дните нямат доблестта да ме прежалят.

Все още съумявам да живея.
Лицемерно си прехвърляме вина.
С живота. Оправдания за вчера.
Обещания загиващи на сутринта.

Но свиквам. И не искам нищо.
Прашасала е входната врата.
И без това, не чакам никого.
По-разумно е да съм сама.

Надеждата. Каква ирония.
Легенда лекуваща белези.
Нищо не ще изцери лудия,
който сам се отказва от себе си.

© Бисерка Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Всички рани, преди да се излекуват, трябва да се почистят. 🙂
  • Хареса ми, Ив. И лудите се радват на живота, понякога.. 😉
  • Прекрасно ! ❤
  • Бисе, горе главата! Изпращам ти това стихотворение като прегръдка!
    Понякога е тъжно – много,
    но вяра и надежда и любов
    раненото сърце прегръщат,
    подготвят го за шанса свеж и нов.

    Когато щастие се ражда,
    след болка неочаквано лети
    и чувства с утолена жажда
    се къпят в слънцето си от мечти
  • Напротив. Коментарът ми там е перфектен, защото те провокирам. И научих това, което ми трябваше.
    Не го приемай с лошо. Мога да ти обясня по-четливо.
  • Не на смени. Денонощно.
  • Квазаре - поетът изразява отношението си към околните и света, но не и същността му.
    Изповедите ми идват преекспонирани, и като знам колко народ в мрежата е това, което иска да е, влиза в роли, амплоа, което усърдно отстоява. И не забравяй, че това е само една малка част от личността на профила. Личност идва от лично, не от профил.
  • Благодаря, Пепи! Димо, Иринка, не се карайте, аз съм благодарна за всеки адекватен коментар или оценка. Именно те ми помагат да се старая и да се опитвам да правя по-добра поезия, а не както обичам да казвам "римувам си чувствата".
  • Хахах! Мноо смешно....
    Да, има. За мое голямо съжаление. Понякога просто отказвам да гледам на тях като такива. Предпочитам илюзията, която ми навират в очите.
  • И без да си вземеш, те харесвам. Въпрос на усещане е.
    Ела сега, Димо, и ми дай малко адски огън, защото оценката е поставена от мен. Ще е извънредно глупаво оправданието, че съм я сложила, за да проверя как работи новата опция на сайта. И, въпреки, че не съм праволинеен човек, и бих могла да оставя коментар без оценка, се подведох по принципите си и оцених произведението по начин, еквивалентен на коментара ми. Демек, сложих тройка, но ако толкова държиш да поощря, ще я преправя на петица и моята съпричастност ще отиде на кино, заедно с труда ми да прочета стиха пет пъти, докато се убедя, че искам да коментирам и да я сложа тази тройка. Пък ти пали скарата и давай наред 😊
    Това, за лабилността можеше да го спестиш. Лично за мен тук профили няма. Има лирически и не толкова.
  • Депресията е като махмурлука. Само да не избиваш с клин клина, като във вица "3-та бира пия и не изтрезнявам..."
    Квазаре - какво означава да помогнеш? Помощ не се търси с профили и стихотворения в мрежата, самата мрежа е зависимост и също води до депресии и асоциализация.

    Свиквам. Тишината е писък.
    Безпокойствието е на равни интервали.
    Само в нечетните секунди дишам.
    Дните нямат доблестта да ме прежалят.

    Все още съумявам да живея.
    Лицемерно си прехвърляме вина
    с живота. Оправдания за вчера.
    Обещания, загиващи на сутринта.

    Но свиквам. И не искам нищо.
    Прашасала е входната врата.
    И без това не чакам никого.
    По-разумно е да съм сама.

    Надеждата. Каква ирония.
    Легенда, белези лекуваща.
    Нищо не ще изцери лудия,
    който сам се отказва от себе си.

    помагам!
    Квазар го обърна на лечебница! 😅
    По-разумно е да съм сама.

    Надеждата. Каква ирония.
    Легенда, лекуваща белези.
    Нищо не ще изцери лудия,
    който сам се отказва от себе си.
  • Благодаря за коментара, ще си взема забележка! 😊
  • Прати при мен твоята лирическа, да й предам един урок по самодостатъчност. Уверявам те, че ще се влюбиш в нея от пръв поглед, когато се върне😊
    Бисе, знам, че си искала да постигнеш крайно драматичен ефект, но на места се губи смисълът, защото си накъсала изреченията така, че остават съвсем самотни и без връзка помежду си. За пример ти давам от 'безпокойствието до 'дишам' и от 'лицемерно до 'вчера '. За изреченията от по една дума нямам особено мнение. Освен, че трябва сами по себе си да са уникални, а не просто дума-мисъл с точка до нея. Извинявай за тази тирадка. Виждам, че имаш желание да пишеш изказвам мнение като страничен наблюдател.
  • Добре, че не са столетия, че това ми е първо.. 😀
  • На четните съм добре.
  • Благодаря за думите, Мина! Прегръдки!
  • Не е честно да се откажеш от надеждата, дори да е легенда, която лекува раните, чрез нея светът изглежда по различен и не може да се сравни, когато го гледаме унили.Стихотворението е пропито от отчаяние,което ме натъжава, Бисерка! Прегръщам те!
Random works
: ??:??