Отказвам надежда
Свиквам. Тишината е писък.
Безпокойствието е на равни интервали.
Само във нечетните секунди. Дишам.
Дните нямат доблестта да ме прежалят.
Все още съумявам да живея.
Лицемерно си прехвърляме вина.
С живота. Оправдания за вчера.
Обещания загиващи на сутринта.
Но свиквам. И не искам нищо.
Прашасала е входната врата.
И без това, не чакам никого.
По-разумно е да съм сама.
Надеждата. Каква ирония.
Легенда лекуваща белези.
Нищо не ще изцери лудия,
който сам се отказва от себе си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бисерка Тодорова Всички права запазени
