21.10.2021 г., 10:44

Отказвам надежда

623 2 17

Свиквам. Тишината е писък.
Безпокойствието е на равни интервали.
Само във нечетните секунди. Дишам.
Дните нямат доблестта да ме прежалят.

Все още съумявам да живея.
Лицемерно си прехвърляме вина.
С живота. Оправдания за вчера.
Обещания загиващи на сутринта.

Но свиквам. И не искам нищо.
Прашасала е входната врата.
И без това, не чакам никого.
По-разумно е да съм сама.

Надеждата. Каква ирония.
Легенда лекуваща белези.
Нищо не ще изцери лудия,
който сам се отказва от себе си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисерка Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всички рани, преди да се излекуват, трябва да се почистят. 🙂
  • Хареса ми, Ив. И лудите се радват на живота, понякога.. 😉
  • Прекрасно ! ❤
  • Бисе, горе главата! Изпращам ти това стихотворение като прегръдка!
    Понякога е тъжно – много,
    но вяра и надежда и любов
    раненото сърце прегръщат,
    подготвят го за шанса свеж и нов.

    Когато щастие се ражда,
    след болка неочаквано лети
    и чувства с утолена жажда
    се къпят в слънцето си от мечти
  • Напротив. Коментарът ми там е перфектен, защото те провокирам. И научих това, което ми трябваше.
    Не го приемай с лошо. Мога да ти обясня по-четливо.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...