21.10.2021 г., 10:44 ч.
Отказвам надежда
Свиквам. Тишината е писък.
Безпокойствието е на равни интервали.
Само във нечетните секунди. Дишам.
Дните нямат доблестта да ме прежалят.
Все още съумявам да живея.
Лицемерно си прехвърляме вина.
С живота. Оправдания за вчера.
Обещания загиващи на сутринта.
Но свиквам. И не искам нищо.
Прашасала е входната врата.
И без това, не чакам никого.
По-разумно е да съм сама. ...
Безпокойствието е на равни интервали.
Само във нечетните секунди. Дишам.
Дните нямат доблестта да ме прежалят.
Все още съумявам да живея.
Лицемерно си прехвърляме вина.
С живота. Оправдания за вчера.
Обещания загиващи на сутринта.
Но свиквам. И не искам нищо.
Прашасала е входната врата.
И без това, не чакам никого.
По-разумно е да съм сама. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Бисерка Тодорова Всички права запазени
Предложения
-
-
Намерих я на тесния перваз под снежната си купчинка да чака. Навярно е похлопала у нас с надеждата, ...
-
Бягай, бягай невръстна робиньо, мъгла се вдига, потеря иде! Бягай от чужди, крий се от свои – за гро...
-
Очите ми са влажни, а съм куче. Ти мислиш: Безсловесните не плачат. Ритници и огризки щом получат, т...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
