Apr 25, 2010, 1:04 PM

Откоси...

  Poetry » Civic
1.1K 0 14

 

Посвещавам на всички приятели откровенци.

С обич!

 

Песен >>>

 

 

 

Угаснаха мечтите недокоснати...

Умряха.

В бъдното взривиха пътя.

И пусто е във мен

до мозъка на костите.

И няма раждане.

Три-четири откоса...

Пъкъл.

Изстреляните думи,

злоба в упор,

заляха с кал,

удавиха ми светлото.

Дълбоко в мен

се вряза душегубно

от Бога даденото ми,

и пак от тях проклето...

И чувам присмех,

чувам грачене

с нелепо пощене

и вкусна суета,

грухтене мощно

в нарцисно вторачване...

Бяс.

Кискане.

Апокалипсис.

Смрад.


Така ли трябва да живея вече...

Не, не мога!

На любовта

с последната божествена искра

аз искам да запаля вулканичен огън

и гордостта им мракобесна

да изпепеля...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Гоцева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...