Откоси...
Посвещавам на всички приятели откровенци.
С обич!
Песен >>>
Угаснаха мечтите недокоснати...
Умряха.
В бъдното взривиха пътя.
И пусто е във мен
до мозъка на костите.
И няма раждане.
Три-четири откоса...
Пъкъл.
Изстреляните думи,
злоба в упор,
заляха с кал,
удавиха ми светлото.
Дълбоко в мен
се вряза душегубно
от Бога даденото ми,
и пак от тях проклето...
И чувам присмех,
чувам грачене
с нелепо пощене
и вкусна суета,
грухтене мощно
в нарцисно вторачване...
Бяс.
Кискане.
Апокалипсис.
Смрад.
Така ли трябва да живея вече...
Не, не мога!
На любовта
с последната божествена искра
аз искам да запаля вулканичен огън
и гордостта им мракобесна
да изпепеля...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Гоцева Всички права запазени
