Открадна ме
Открадна ме от моя собствен свят,
разбърка го, примеси го със твоя,
Вселената различно зашумя,
ослушвам се, и този звук е твоя.
Решетки нови атомите наредиха,
времето посоката смени,
водата тръгна да тече нагоре,
а слънцето започна да вали.
От облаците закапаха цветя,
цветята зацъфтяха със сърца,
нощта е по-светла от деня,
а денят без теб е мрак безкраен.
Светът за мене пререди,
така че ти да си гръбнакът земен,
не ми е нужно вече да летя,
когато ти си земята, по която стъпвам!
© Misteria Vechna All rights reserved.
