Откраднат миг
Обичам те! – това боли.
Обичам те! – всичко в мен гори.
Когато се усмихнеш ти,
пленяваш пак сърцето ми.
Не мога да спра да те обичам,
дори и твърдо да отричам.
Умът и сърцето ми плени,
но жестоко ти ги нарани.
Приятели, казваш, сме били,
но сърцето мое друго ми шепти.
Искам те, но знам, че нямам шанс
да преживея с теб романс.
Тъмно е! – навън вали.
Плачат неспирно моите очи.
За мен си всичко друго,
но не и грешка, както казваш ти.
Защо се върна в моето сърце? Защо?
Раните дълбоки защо отвори? Защо?
Ангел си за мен,
но вече много по-студен.
Откраднат миг е моята любов,
но най-красив в целия ми живот.
© Симона Симеонова All rights reserved.
