Обичам те! – това боли.

Обичам те! – всичко в мен гори.

Когато се усмихнеш ти,

пленяваш пак сърцето ми.

Не мога да спра да те обичам,

дори и твърдо да отричам.

Умът и сърцето ми плени,

но жестоко ти ги нарани.

Приятели, казваш, сме били,

но сърцето мое друго ми шепти.

Искам те, но знам, че нямам шанс

да преживея с теб романс.

Тъмно е! – навън вали.

Плачат неспирно моите очи.

За мен си всичко друго,

но не и грешка, както казваш ти.

Защо се върна в моето сърце? Защо?

Раните дълбоки защо отвори? Защо?

Ангел си за мен,

но вече много по-студен.

Откраднат миг е моята любов,

но най-красив в целия ми живот.