Открадната жена
Скърбя за теб...
А ти за мен?
А страшно е, че любовта ни си отива.
Аз мразя те...
Мразиш ли ме ти?
Помня твоите очи,
Те сини бяха, нали?
Или кафяви?
Или зелени, може би?
Отиваш ли си?
Остани!
Скърбя за теб.
Скърби и ти!
Сърцето пусто е,
Скимти.
Презира те за твойта слабост,
за предателството гадно,
за малодушието ти дори.
Боли!
Повярвай ми!
Разкъсва ме, че помня твойте пръсти.
Че помня как рисуваха любов по лицето ми.
Че помня как правеха на восък кръвта ми.
Обичам те!
Проклет бъди!
Страх те е...
С тайната си остани!
Ще уважа това ти право.
Ще остана морското цвете в ума ти.
Ще пея с вълните си.
Ще галя с листата си.
Ще те изкушавам с очите, които не можеш да забравиш.
Ще те изтезавам...
Ще те наказвам...
Ще те обичам, както само аз мога.
Знaеш го това...
А ти ще ме сънуваш.
Ще ме рисуваш.
Ще остана открадната жена,
Свила любовта си в твоята душа.
© Деси Мандраджиева All rights reserved.
