Откраднати очи
Да ги крадеш? Сама ще ти ги дам.
Защо са ми, когато теб не виждат.
Не търся отговора. Но го знам -
съня ми обискират твойте грижи.
Очите ни източват между нас
копринено съчувствие от болка.
Разгарят незатихналата страст,
не питат никога защо и колко.
Безмълвни траектории цъфтят
от погледи, с вълшебство напоени.
В мълчанието ни дори шептят,
като крила от полет запленени.
За кражбата ще съдят само мен.
(И дядо е крадял от баба цвете.)
Но двете знаехме - след този ден,
единствен той ще бъде сред мъжете.
© Мария Панайотова All rights reserved.
