Откраднати сетива
Откраднати сетива
Стоя скована в ъгъла на тясна стая
и чувам как сърцето ми напрегнато бие.
Дали съм жива или мъртва, Господи, не зная,
диханието страшно като че ли вие...
Не чувам нищо, но не искам и да чувам,
как безмилостно отнемаш ми душата.
В този миг ми се иска да сънувам
и да се събудя във сълзи от страх обляна.
Не виждам нищо, но не искам и да виждам,
как рушиш без жалост съкровения ни дом.
Как иска ми се на края на света сега да ида,
та поне в съзнанието да запазя спомена за този дом...
Не чувствам нищо, но не искам и да чувствам,
как след такава обич искрено те мразя.
Да можех аз от чаша със отрова мъничко да вкуся,
че поне съвестта да спра да си наказвам...
А ти стоиш пред мен с неискрена усмивка
и подаваш ми лъжливата ръка във мрака.
Отне ми всичко, от тебе нищичко не искам,
не можеш пак да си ме върнеш и няма вече да те чакам!!!
© Някоя All rights reserved.
