Zlatka` (Някоя)
114 159
6.01.2008 г., 1:08 ч.

Откраднати сетива 

  Поезия
480 0 3
 

Откраднати сетива

 

 

Стоя скована в ъгъла на тясна стая

и чувам как сърцето ми напрегнато бие.

Дали съм жива или мъртва, Господи, не зная,

диханието страшно като че ли вие...

 

Не чувам нищо, но не искам и да чувам,

как безмилостно отнемаш ми душата.

В този миг ми се иска да сънувам

и да се събудя във сълзи от страх обляна.

 

Не виждам нищо, но не искам и да виждам,

как рушиш без жалост съкровения ни дом.

Как иска ми се на края на света сега да ида,

та поне в съзнанието да запазя спомена за този дом...

 

Не чувствам нищо, но не искам и да чувствам,

как след такава обич искрено те мразя.

Да можех аз от чаша със отрова мъничко да вкуся,

че поне съвестта да спра да си наказвам...

 

А ти стоиш пред мен с неискрена усмивка

и  подаваш ми лъжливата ръка във мрака.

Отне ми всичко, от тебе нищичко не искам,

не можеш пак да си ме върнеш и няма вече да те чакам!!!

© Някоя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • МНОГО ДОКОСВАш ДУшАТА МИ ,КОГАТО чЕТА СТИХОВЕТЕ ТИ...ПОЗДРАВИ
  • Като гледам творбите ти,нямаш слабо място!Имаш звезден талант,ще чакам още бисери
  • Браво!!!!!Чудесно е!!
Предложения
: ??:??