Откраднати сетива
Стоя скована в ъгъла на тясна стая
и чувам как сърцето ми напрегнато бие.
Дали съм жива или мъртва, Господи, не зная,
диханието страшно като че ли вие...
Не чувам нищо, но не искам и да чувам,
как безмилостно отнемаш ми душата.
В този миг ми се иска да сънувам
и да се събудя във сълзи от страх обляна.
Не виждам нищо, но не искам и да виждам,
как рушиш без жалост съкровения ни дом.
Как иска ми се на края на света сега да ида, ...