Открих си ангелче небесно,

Момиче мило и чудесно.

Но, нека бъде ù известно

не ми е никак лесно

да кажа ù туй, що ми е в душата,

да ù разкрия мислите, течащи ми в главата...

Открих момичето ми на сърцето,

едно вълшебно създание, което

ми дава мощ и жива сила,

която някъде се беше скрила:

отслабнала, линееща, обезверена,

очакваща да бъде преродена...

Открих си бяло облаче в небето.

Открих си четирилистна детелина във полето.

Открих си тайната вратичка във сърцето,

през която ще поканя да премине туй момиче дето

Съм го мечтал

Съм го живял

Съм му в мислите си

милвал аз лицето!