Открих си живата вода
Качих се на коня и тръгнах през времето
да пребродя света и аз да търся живата вода.
Препусках диво и не спирах стремето
и Бога да намеря из необятната земя.
Но срещах вредом само суета
и Златния Телец - в краката му тълпа.
Пълзяща, алчна, стиснала в юмрук омраза,
разяждаща плътта като проказа...
И фанатици, вярващи уж в Бога,
войни свещени водят,
повели и невинните, и грешните към гроба!
О, Боже, потърсих те - но тук те няма,
фалшиво те развяват на земята,
не виждаш нищо горе в синевата!
И бездиханна коня спрях,
на пътя изворче видях,
бълбукаше в зелената тревичка
и на разпъпило дърво омайна птичка
неземна песен ми запя,
в душата чуден лек ми вля
и дълго пих, смирено прежадняла,
стоях във тишина замряла
и чувах старите предания,
и разгадавах Божиите знания...
И в този миг прозрях,
че моят рай е в мен самата,
ведно със Бога и със светлината.
А жива е водата,
пречистила до дъното душата!
© Румяна All rights reserved.
