С перо се разхождам
по листите бели
и пиша задъхан
стиховните трели.
Избърсвам потта си
от лъснало теме
и сея във листи
лиричното семе.
И стихове никнат
в душата ковани.
А думи и срички
в живота са брани.
Под тези куплети
аз името пиша.
Зад него - стаена -
душата ми диша.
Не вярвам, че пиша
поезия вечна,
но знам от сърцето,
че тя е... човечна.
© Никола Апостолов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
