Откровение
Защо ли съществото ми грешно,
вечно се терзае,
вечно се съмнява,
всичко на изпитание поставя...
...
Някъде във времето доверието бяга...
Защо не искам да повярвам,
че хората са честни и добри...
Защо не вярвам, че няма никакви лъжи!!!
Защо измъчвам се по тез неща и...
тъжна съм и болна от нега!!!
Защо на изпитания съм аз подложена
и вечно разтревожена!!!
Нима ще мога аз за другия да го реша!?
Иска ли чест или ще кара на лъжа!?
Животът тъй и тъй е тъжен и горчив
и примка стяга ме и стиска ме в гърди!!!
Сърцето ми преседнало, ту тупа, ту е спряло...
Какво ли ще го спре да не е и полудяло???
Омръзна ми... от туй Защо!?
Но явно съм устроена не знам си от какво,
да сърбам моите и чуждите неволи...
докато стигна горе!!!
© Инци All rights reserved.