Mar 4, 2015, 10:19 PM

Откровение

851 0 0

Защо ли съществото ми грешно,

вечно се терзае,

вечно се съмнява,

всичко на изпитание поставя...

...

Някъде във времето доверието бяга...

Защо не искам да повярвам,

че хората са честни и добри...

Защо не вярвам, че няма никакви лъжи!!!

 

Защо измъчвам се по тез неща и...

тъжна съм и болна от нега!!!

Защо на изпитания съм  аз подложена

и вечно разтревожена!!!

 

Нима ще мога аз за другия да го реша!?

Иска ли чест или ще кара на лъжа!?

Животът тъй и тъй е тъжен и горчив

и примка стяга ме и стиска ме в гърди!!!

 

Сърцето ми преседнало, ту тупа, ту е спряло...

Какво ли ще го спре да не е и полудяло???

Омръзна ми... от туй Защо!?

 

Но явно съм устроена не знам си от какво,

да сърбам моите и чуждите неволи...

докато стигна горе!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Инци All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....