Откровение

Нямам страх напред да продължа.
Ала не зная до къде ще стигна.
Имам само сили самотата да спася.
Нищо не успях да постигна...

Като лешояди те ядат отвътре
и на парчета те раздират.
Всеки се опитва нещо да отмъкне,
а и винаги хубавото взимат.

Като лешояди кръжат
и се уговарят.
Дърпат те, разпъват те на кръст,
докато сама не те оставят.

Взимат си по нещичко значимо.
Остават те по-пуста от пустиня.
Ако си сама, мисли му!
Ако издържаш на самота - за мен си героиня.

Аз не мога да търпя.
Дните си текат  слепи и безлични.
Надали ще успея пред себе си да се смиля
и да кажа пак, че мога да обичам.

Хората са коварни същества.
Мъжете винаги ти взимат по нещо.
Разбираш чак, когато останеш сам-сама,
че си изиграна жестоко и нечестно.

Усмихват се и кроят твойто бедствие.
Всички пишат ти се за приятелки.
Когато си зле, разбираш, че приятелско отношение
не можеш да очакваш от своите предателки.

Когато ти имаше пари, всички до теб бяха.
Когато пострада, всички те забравиха.
Като беше актуална, все до теб стояха,
докато не те нараниха и забравиха.

А момчетата... Ах... да, те обичаха.
Поне така ти се кълняха.
Всички момчета след теб тичаха,
искаха да влязат в твойта звездна сянка.

Ти се радваше, че си популярна и желана.
Но всички взимаха частица от твоята душа.
Късно ти разбра, че сладките им думи са измама.
Късно е, защото си забравена някъде сама.

Момиче, те те ограбиха!
Всичко ти взеха!
На кафета винаги ти канеха,
но за тях си вече вехта.

Вече не си им интересна.
Дойдоха по-млади и красиви жертви.
Мислят си за теб с насмешка,
за момичето с тъмните очи и бели сенки.

Драги читатели, аз съм това момиче тъжно.
За себе си пиша сега.
За това как винаги ще ми е мъчно,
когато сетя се, че имах всичко, а днес съм сама на света.

Животът не е това, което изглежда.
Всичко винаги е толкова трудно и относително.
След време всичко така се пренарежда,
че животът винаги те изиграва много отмъстително.

За момичетата, които  се познаха в този стих:
сигурни ли сте във хората до вас?
Мислите ли, че няма да изчезнат в някой миг,
а вие няма да сте сами, както сега съм аз?