Откровение (Той, постоянно)
Когато те погледна в очите,
сякаш сърцето ми остава там,
вече не го чувствам в гърдите,
но не искам да те оставям сам.
Когато те хвана за ръка
и вплета пръстите си между твоите,
там, в малкото останала душа,
се настанява тя, едничката тъга.
Искам да си с мен постоянно,
но не мога да те притежавам
теб, неземно красиво същество,
което с никого не мога да сравнявам.
Искам да ти кажа, че те обичам,
но не да ме подминеш с лека ръка,
а да се спреш и да ме изслушаш,
така, както би изслушал самата самота.
Истина е, че приятели сме само,
но нима не заслужавам още?
Нима не мога да те искам силно,
нима не мога да тъжа за тебе нощем?
© Дамяна All rights reserved.
наистина е прекрасно. искам още стихове. чу ли? да не се спреш само на 1 
