За древни богове четях,

пазителите на очите на безкрая

и там на мрачната опушена стена,

в криптата на храма престарял,

образът на хилядите вопли и стенания,

като от древните легенди оживял,

безчувствени сърца и без дихание,

поглъщаха грешните души,

втъкали страстта в желание.

Застанал  пред  олтара

на прокудените в миналото дни,

с  ръка, протегната от окаяние,

загледан в потъмнелите си дни,

докосваше ме ледено дихание,

 гнездото на неистово страдание,

на любовта и болката ридание,

и видях как рушаха се мечти

с последен стон на отчаяние.

Познах съдбата на изгнаника,

превърната в арена на борби,

 и с кървав вик на несъгласие,

под стрелите на езиците им зли,

 с порива на истинското покаяние,

впримчил всички сили и желания,

в едно с душите на скърбящите,

изгубения дух в руините открих

и стихията от чувства подчиних.