bubata1969 (Бояна)
32 46
Jan 26, 2011, 12:10 PM

Откровено 

  Poetry » Love
736 0 3

Всяка сутрин и вечер  си себе си, същият -

чаша, чувство... Там нещо звучи...

После просто набираш адреса от вкъщи

и отново си с мене, нали?

 

Колко тъжно е, мили, че ти предпочете

недействителна образност, сън...

Аз не питам защо и не искам, простете!

Твърде празно е всичко навън...

 

Надживях те, защото обичам те много.

Нямам право и с теб да сгреша.

Ти бе моята чута молитва към Бога!

Оживяла, красива мечта!...

 

Да, и тук ще те пазя, научих се вече...

Сутрин пия кафе и следя

как се сменя броячът... много късно е вече!

Няма как да умре любовта!

 

Но когато си лягам, с любов те завивам...

Знам, че ти си ме викнал в съня...

Ще те нося тук вътре, изстрадало мило!

Ще творим с тебе пак Красота!

 

© Бояна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??