Всяка сутрин и вечер си себе си, същият -
чаша, чувство... Там нещо звучи...
После просто набираш адреса от вкъщи
и отново си с мене, нали?
Колко тъжно е, мили, че ти предпочете
недействителна образност, сън...
Аз не питам защо и не искам, простете!
Твърде празно е всичко навън...
Надживях те, защото обичам те много.
Нямам право и с теб да сгреша.
Ти бе моята чута молитва към Бога!
Оживяла, красива мечта!... ...