Откровено
Всяка сутрин и вечер си себе си, същият -
чаша, чувство... Там нещо звучи...
После просто набираш адреса от вкъщи
и отново си с мене, нали?
Колко тъжно е, мили, че ти предпочете
недействителна образност, сън...
Аз не питам защо и не искам, простете!
Твърде празно е всичко навън...
Надживях те, защото обичам те много.
Нямам право и с теб да сгреша.
Ти бе моята чута молитва към Бога!
Оживяла, красива мечта!...
Да, и тук ще те пазя, научих се вече...
Сутрин пия кафе и следя
как се сменя броячът... много късно е вече!
Няма как да умре любовта!
Но когато си лягам, с любов те завивам...
Знам, че ти си ме викнал в съня...
Ще те нося тук вътре, изстрадало мило!
Ще творим с тебе пак Красота!
© Бояна All rights reserved.
