откровено
Времето отмива всичките ми спомени.
Сърцето ми още трепва,
само като си спомня за преди,
за твоя образ, който изниква така неканен в съзнанието ми.
Това е, което чувствам,
толкова е красиво
и опасно невероятно
и по-добре да е сън.
Въртях се около твоя свят,
издигнах стена около себе си,
която ме дели от света,
само заради тебе.
И е невероятно красиво.
Аз просто се оставям на течението.
Ще дойдеш ли с мен аз не зная,
просто се надявам, мечтая.
Тая копнежите дълбоко в себе си,
моите очи се затварят понякога от умора
и ти изникваш там неканена
като нежни капки сняг алена
от мене никога непрежалена,
а на себе си, а не на друг отдадена.
© Сириус Блек All rights reserved.
харесва ми! 
