12 ago 2008, 20:46

откровено

  Poesía
1.1K 0 6

Времето отмива всичките ми спомени.

Сърцето ми още трепва,

само като си спомня за преди,

за твоя образ, който изниква така неканен в съзнанието ми.

Това е, което чувствам,

толкова е красиво

и опасно невероятно

и по-добре да е сън.

Въртях се около твоя свят,

издигнах стена около себе си,

която ме дели от света,

само заради тебе.

И е невероятно красиво.

Аз просто се оставям на течението.

Ще дойдеш ли с мен аз не зная,

просто се надявам, мечтая.

Тая копнежите дълбоко в себе си,

моите очи се затварят понякога от умора

и ти изникваш там неканена

като нежни капки сняг алена

от мене никога непрежалена,

а на себе си, а не на друг отдадена.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сириус Блек Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • чувствено и искрено.. достатъчно, за да стана твоя почитателка :Р
  • хубав завършек харесва ми!
  • Поздвавления за стиха.Накара ме да го почувствам...Браво,Сириус Блек(един от любимите ми герои от ХП);];]
  • от мене никога непрежалена,
    а на себе си, а не на друг отдадена.

    Силно, въздействащо и наистина откровено... стих писан със сърце и душа, поздравления!
  • Наистина откровено...Поздравче!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...