12 ago 2008, 20:46

откровено 

  Poesía
824 0 6

Времето отмива всичките ми спомени.

Сърцето ми още трепва,

само като си спомня за преди,

за твоя образ, който изниква така неканен в съзнанието ми.

Това е, което чувствам,

толкова е красиво

и опасно невероятно

и по-добре да е сън.

Въртях се около твоя свят,

издигнах стена около себе си,

която ме дели от света,

само заради тебе.

И е невероятно красиво.

Аз просто се оставям на течението.

Ще дойдеш ли с мен аз не зная,

просто се надявам, мечтая.

Тая копнежите дълбоко в себе си,

моите очи се затварят понякога от умора

и ти изникваш там неканена

като нежни капки сняг алена

от мене никога непрежалена,

а на себе си, а не на друг отдадена.

 

© Сириус Блек Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • чувствено и искрено.. достатъчно, за да стана твоя почитателка :Р
  • хубав завършек харесва ми!
  • Поздвавления за стиха.Накара ме да го почувствам...Браво,Сириус Блек(един от любимите ми герои от ХП);];]
  • от мене никога непрежалена,
    а на себе си, а не на друг отдадена.

    Силно, въздействащо и наистина откровено... стих писан със сърце и душа, поздравления!
  • Наистина откровено...Поздравче!
  • красиво...
Propuestas
: ??:??