Откровено за „Откровения“
Отскоро съм във сайта „Откровения“.
И нямам право никого да съдя.
За откровеното ми мнение,
може и на смърт да ме осъдят.
От Майстора ще чакам одобрение.
И Админа, както каже - тъй да бъде.
Тук откривам думи страстни.
Влизат в мен, душата драскат.
Житейски истини ужасни -
очите пълнят и за гърлото ме хващат.
А някои са толкова прекрасни...
Грабват ме и силно ме разклащат.
Сайтът прави силно впечатление.
Събрал е всякакви дилеми.
Влюбена съм в гениалните произведения -
силни, тежки, истински, големи.
Но има и такива недоразумения,
като недоносчета новородени.
Намират се бездарни съчинения.
Мисля, трябва да се поизчистят.
Ща не ща ми правят впечатление.
Виждам ги, дори и да не искам.
Приемете мойте извинения,
ако крайна съм. Но ще поема риска.
Хубаво е да сме безпристрастни.
Но пък трябва и да бъдем честни.
Често залъка горчи ужасно
и не се преглъща лесно.
Затова, че казвам всичко гласно,
често хората на мен са бесни.
Извинете, нямам лоши намерения.
Споделям мислите без капка зло.
Но намирам леки усложнения -
тонове мастило и рими на кило.
Хора всякакви, със идеали разни -
Редовете пълни, а думите им празни.
Хубаво е да се пратят на училище
бебетата с кислородни маски.
Върнете ги в голямото „Чистилище“,
порасли и прописали, а не да драскат.
А сега ще чакам публичното ви съдилище
да ме отсвири, или да ръкопляска!
Ако ме оставят в „Откровения“ да пиша,
ще ти разтърсвам с думи сетивата.
Ще ти давам въздух, за да дишаш.
Щи те докосвам, ще ти съблека душата.
Ще чакам на Админа с нетърпение
присъдата за мойто откровение.
Август 2017 В.Тодорова
© Valya Тodorova All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Роби, аз съм реалист до болка и бунтар до мозъка на костите. Разбирам всичко това, но винаги пиша каквото ми е на душата. Нали знаеш.... „Прави каквото трябва, пък да става каквото ще“. Благодаря ти! Наистина!
-
Приятно впечатление оставя откритостта ти в този стих, Валя...Хубаво е, че казваш честно това, което мислиш, въпреки, че то няма да се харесва много на засегнатите...
Важното е да помним винаги - и когато критикуваме, и когато ни критикуват, че тук сме събрани на доброволен принцип и всеки пише според възможностите си - кой по-добре, кой-не толкова!....И нека да не се взимаме толкова на сериозно!...Да се вслушваме в градивната критика и да не ревем като ощипани девици, като че ли с това светът ще свърши!...Пък когато ни похвалят някога, да не си мислим, че сме стигнали небесата и сме хванали Господ за шлифера!...
Поздравления и за този стих, Валя!... -
Да, така е Ирен. Абсолютно си права! Всеки пресъздава живота, както го усеща. Глупаво е да осъждаш някой, за неговите чувства и усещания. Колкото милиарда са човеците, толкова милиарда и изкуства има. Всичко е въпрос на гледна точка и сродна душа...
-
Понеже и аз обичам да съм откровенна ще кажа, че споделям мислите ти, но пък самото стихотворение си е просто една римоплетеница. Аз обичам да се забавлявам пишейки в рими коментари , без претенции за худ. стойност. От друга страна изкуството е доста субективно като възприемане и е дота верояно един да се възхищава, а друг възмущава четейки един и същ текст.
-
Уникално творчество. Без думи съм..като- НАСТЪПЕН
-
Благодаря Анабел, Благодаря и на Велин за хубавите коментари. Тук наистина има велики творби и наистина смятам, че трябва да се отделят от останалите. Някои неща остават неоткрити и непрочетени. Жалко е.
-
Валя, аз винаги приветствам откровеността! Така че моите поздравления за това стихотворение!
-
Открито за Откровения. Аз примерно, когато чета нещо и то не ми хареса просто го отминаваме и забравям за него. Но хареса ли ми, тогава избухвам във възхищения. Поздрави, Валя!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
