24.08.2017 г., 11:02

Откровено за „Откровения“

648 2 8

Отскоро съм във сайта „Откровения“.
И нямам право никого да съдя.
За откровеното ми мнение,
може и на смърт да ме осъдят.
От Майстора ще чакам одобрение.
И Админа, както каже - тъй да бъде.

 

Тук откривам думи страстни.
Влизат в мен, душата драскат.
Житейски истини ужасни -
очите пълнят и за гърлото ме хващат.
А някои са толкова прекрасни...
Грабват ме и силно ме разклащат. 

 

Сайтът прави силно впечатление.
Събрал е всякакви дилеми.
Влюбена съм в гениалните произведения -
силни, тежки, истински, големи.
Но има и такива недоразумения,
като недоносчета новородени.

 

Намират се бездарни съчинения.
Мисля, трябва да се поизчистят.
Ща не ща ми правят впечатление.
Виждам ги, дори и да не искам.
Приемете мойте извинения,
ако крайна съм. Но ще поема риска.

 

Хубаво е да сме безпристрастни.
Но пък трябва и да бъдем честни.
Често залъка горчи ужасно
и не се преглъща лесно.
Затова, че казвам всичко гласно,
често хората на мен са бесни.

 

Извинете, нямам лоши намерения.
Споделям мислите без капка зло.
Но намирам леки усложнения -
тонове мастило и рими на кило.
Хора всякакви, със идеали разни -
Редовете пълни, а думите им празни.

 

Хубаво е да се пратят на училище
бебетата с кислородни маски.
Върнете ги в голямото „Чистилище“,
порасли и прописали, а не да драскат.
А сега ще чакам публичното ви съдилище

да ме отсвири, или да ръкопляска!

 

Ако ме оставят в „Откровения“ да пиша,
ще ти разтърсвам с думи сетивата.
Ще ти давам въздух, за да дишаш.
Щи те докосвам, ще ти съблека душата.
Ще чакам на Админа с нетърпение
присъдата за мойто откровение.

 

       Август  2017      В.Тодорова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valya Тodorova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Роби, аз съм реалист до болка и бунтар до мозъка на костите. Разбирам всичко това, но винаги пиша каквото ми е на душата. Нали знаеш.... „Прави каквото трябва, пък да става каквото ще“. Благодаря ти! Наистина!
  • Приятно впечатление оставя откритостта ти в този стих, Валя...Хубаво е, че казваш честно това, което мислиш, въпреки, че то няма да се харесва много на засегнатите...
    Важното е да помним винаги - и когато критикуваме, и когато ни критикуват, че тук сме събрани на доброволен принцип и всеки пише според възможностите си - кой по-добре, кой-не толкова!....И нека да не се взимаме толкова на сериозно!...Да се вслушваме в градивната критика и да не ревем като ощипани девици, като че ли с това светът ще свърши!...Пък когато ни похвалят някога, да не си мислим, че сме стигнали небесата и сме хванали Господ за шлифера!...
    Поздравления и за този стих, Валя!...
  • Да, така е Ирен. Абсолютно си права! Всеки пресъздава живота, както го усеща. Глупаво е да осъждаш някой, за неговите чувства и усещания. Колкото милиарда са човеците, толкова милиарда и изкуства има. Всичко е въпрос на гледна точка и сродна душа...
  • Понеже и аз обичам да съм откровенна ще кажа, че споделям мислите ти, но пък самото стихотворение си е просто една римоплетеница. Аз обичам да се забавлявам пишейки в рими коментари , без претенции за худ. стойност. От друга страна изкуството е доста субективно като възприемане и е дота верояно един да се възхищава, а друг възмущава четейки един и същ текст.
  • Уникално творчество. Без думи съм..като- НАСТЪПЕН

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...