Dec 26, 2008, 7:48 PM

Откъде накъде?

  Poetry
603 0 0
Хм, докато те създавах пред мен,
ти изпъкваше като плакат.
И знам какъв е твоя цвят,
защото те познавам тъй добре.
И защо се налага да питам,
откъде-накъде да ми липсваш,
нима аз наистина искам
да си дам шанс да опитам?

Ах, колко време ще мине,
докато своите очи в теб намеря.
И знам къде вътре в нея
оставих си последните години.

Аз рискувах да те забравя,
но от себе си ли да скрия
двубоя, в който се бия,
за да те наоколо оставя?

Не, изобщо не осъзнавам,
че да те изгоня не мога,
въпреки че се боря
малко свобода да притежавам.
И защо се налага да питам,
откъде-накъде да ми липсваш,
нима аз наистина искам
да си дам шанс да опитам?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...