Откъде накъде?
ти изпъкваше като плакат.
И знам какъв е твоя цвят,
защото те познавам тъй добре.
И защо се налага да питам,
откъде-накъде да ми липсваш,
нима аз наистина искам
да си дам шанс да опитам?
Ах, колко време ще мине,
докато своите очи в теб намеря.
И знам къде вътре в нея
оставих си последните години.
Аз рискувах да те забравя,
но от себе си ли да скрия
двубоя, в който се бия,
за да те наоколо оставя?
Не, изобщо не осъзнавам,
че да те изгоня не мога,
въпреки че се боря
малко свобода да притежавам.
И защо се налага да питам,
откъде-накъде да ми липсваш,
нима аз наистина искам
да си дам шанс да опитам?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Андонов Всички права запазени