26.12.2008 г., 19:48

Откъде накъде?

604 0 0
Хм, докато те създавах пред мен,
ти изпъкваше като плакат.
И знам какъв е твоя цвят,
защото те познавам тъй добре.
И защо се налага да питам,
откъде-накъде да ми липсваш,
нима аз наистина искам
да си дам шанс да опитам?

Ах, колко време ще мине,
докато своите очи в теб намеря.
И знам къде вътре в нея
оставих си последните години.

Аз рискувах да те забравя,
но от себе си ли да скрия
двубоя, в който се бия,
за да те наоколо оставя?

Не, изобщо не осъзнавам,
че да те изгоня не мога,
въпреки че се боря
малко свобода да притежавам.
И защо се налага да питам,
откъде-накъде да ми липсваш,
нима аз наистина искам
да си дам шанс да опитам?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...