Откъс
... На следващата вечер
пак валеше дъжд
и онзи сняг от снощи
стопи се като сън.
Високият, красив
щастливо влюбен мъж
бе мрачен.Без чадър
стоеше сам отвън.
Страшен беше всъщност.
Навъсен, озлобен
към всяка кална локва,
към мрака и към мен.
Защото аз го гледах
и чудех се дали
е счупено сърцето му
и колко го боли.
Не щяха съжаление
притъмнелите очи.
В тях крещеше гордост
наранена от лъжи.
Тя се бореше с най - силния,
с най - болезнения страх -
от самотата.И борбата
доведе го до крах.
В ритъма на капките
аз видях сълза
с мъка се отрони
и се сля с дъжда.
© Виктория Ангелова All rights reserved.
