Отлели капката обич - търсена
Думички, преплетени в рими
без обич, неизмислено целунати
в дълбините на души раними,
наслоено улегнали, несбъднати.
И казанато болезнено ранява!
Недосегаемото до вчера...
за даденост приемаме, помъдрели.
мечтата за сбъдване е не просто химера.
Случващото се днес, с него и нея,
в болка сгърчва сърцата,
но за добро е в паралелното измерение,
... в бавно идващото утре го чакаме.
Самотни в интровертния дом на огъня,
мислим сковано и тесногръдо,
телата ни станали инертни...
неспособни на поезия... и друго.
На свещи - приглушено блещукащи,
под устойчивия ритъм на Вагнер,
докосване от страст преливащо,
укротява душевния безпорядък.
Демонично красиво и безпощадно
устни впили до болка задъхващо,
без промисъл, в необозрими мащаби,
въгленчето... е вулкан изпепеляващ!
Отлели капката обич - търсена,
забъркваме коктейла любовен,
отдаваме се на желания плътски,
горещо, порочно - греховни!
01.07.2008 г.
София
© Татяна All rights reserved.
