Oct 10, 2021, 10:10 AM

Отлетя любовта

  Poetry » Love
540 1 0

 

Отлетя любовта

 

Отлетяха мечтите,

отлетя любовта,

затаена в гърдите,

ме измъчва тъга.

 

Занемели са дните

и навред пустота,

отразена в очите,

се разхожда скръбта.

 

Не изпълваш съня ми,

не ме будиш в нощта

и от моите устни

се стопи любовта.

 

И в златистата есен

се проронва тъга

като в някаква песен

сред килим от листа.

                 Мария Мустакерска

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...