Nov 21, 2016, 7:39 AM  

Отломки от любов не се събират

  Poetry » Love
1.3K 7 6

Слушалката изгаряше  дланта ми

и думите достигаха до мене

звучащи като племенни тамтами -

категорични, тежки и студени.

 

И небосводът ниско взе да слиза

със облаци в окраска тъмно-сива,

и плясък на крила дочух наблизо -

крила, от мен които си отиват.

 

Слушалката  замлъкна. Не разбирах -

какво във отговор да се добави?

Парчета  от любов не се събират.

От счупено  как здраво да направиш?

 

И помня тишината  връхлетяла.

Пейзажът - като след апокалипсис!...

Душата – умъртвена, обгоряла!...

Животът пък - с неизмерими липси!...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роберт All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...