Отново е синьо, а в синьото - ти,
след теб, в тишината, започват въпроси.
Върни се, аз моля те – днес се върни,
недей да си толкова лоша..
Недей да ме гледаш с фалшиви очи,
които не виждат и плашат,
и сякаш превърната в облак и дим
да криеш душата си в празната чаша.
Не искам, не тръгвай, върни се у нас,
върни се в дома ни последен,
във който съм сам и очаквам те аз –
без друго да искам от тебе…
© Ивайло Цанов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
