Отново е синьо, а в синьото - ти,
след теб, в тишината, започват въпроси.
Върни се, аз моля те – днес се върни,
недей да си толкова лоша..
Недей да ме гледаш с фалшиви очи,
които не виждат и плашат,
и сякаш превърната в облак и дим
да криеш душата си в празната чаша.
Не искам, не тръгвай, върни се у нас,
върни се в дома ни последен,
във който съм сам и очаквам те аз –
без друго да искам от тебе…
© Ивайло Цанов All rights reserved.
Благодаря!