Apr 25, 2007, 12:01 AM

Отново е време..

  Poetry
930 0 2
Отново е време за ново начало,
когато старото се е разпиляло.
И болката тихо в мен преболява,
като остатък от угасваща жарава.

Отново е нужно път да проправя,
но тук душата си ще забравя.
Че тя е за тебе глухо ридала,
а после в празнота опустяла.

Отново ще трябва утре да виждам,
живота си, който така ненавиждам.
Денят ми уморен и сломен е,
но още ражда спомени в мене.

Късно е вече, връщане няма,
всичко било е само измама.
Толкова много време изтече..,
миражът остана назад, надалече.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Младенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....