25.04.2007 г., 0:01

Отново е време..

927 0 2
Отново е време за ново начало,
когато старото се е разпиляло.
И болката тихо в мен преболява,
като остатък от угасваща жарава.

Отново е нужно път да проправя,
но тук душата си ще забравя.
Че тя е за тебе глухо ридала,
а после в празнота опустяла.

Отново ще трябва утре да виждам,
живота си, който така ненавиждам.
Денят ми уморен и сломен е,
но още ражда спомени в мене.

Късно е вече, връщане няма,
всичко било е само измама.
Толкова много време изтече..,
миражът остана назад, надалече.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Младенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...