Отново на прага ми
ОТНОВО НА ПРАГА МИ
Светът ми е тесен, а също и кожата.
... И бялата детска, незрима мечта.
Но още се сбирам добра и възможна
в нечута въздишка, в гореща сълза.
Най-жалните думи едва ли ще чуеш.
Отдавна минавам за мъжко момиче.
Когато тъгата от нейде нахлуе,
ще гледам по-бързо и аз да изтичам.
Та заедно с нея, лице във лице,
в прегръдка сълзите си черни да слеем.
... Тъй както сбогуват се майка с дете
пред полет далечен и... безидеен...
Отново на прага e! Пуста Тъга!
И все я изпращам, и все я посрещам.
И тая несретница - пътна врата,
знае я милата, и ме подсеща
да не прекрачвам с нея навън,
да я покрия с три ката нежност,
да се поскитаме двете насън.
... Утрото, сивото, е неизбежно.
П.С. И слънчевото, и щастливият миг,
в който ще прегърна децата си.
© Алина Стоянова All rights reserved.
