Ilis (Алина Стоянова)
113 3581
Feb 11, 2012, 7:54 PM

Отново на прага ми 

  Poetry » Other
1009 0 21

ОТНОВО НА ПРАГА МИ

 

Светът ми е тесен, а също и кожата.

... И бялата детска, незрима мечта.

Но още се сбирам добра и възможна

в нечута въздишка, в гореща сълза.

 

Най-жалните думи едва ли ще чуеш.

Отдавна минавам за мъжко момиче.

Когато тъгата от нейде нахлуе,

ще гледам по-бързо и аз да изтичам.

 

Та заедно с нея, лице във лице,

в прегръдка сълзите си черни да слеем.

... Тъй както сбогуват се майка с дете

пред полет далечен и... безидеен...

  

Отново на прага e! Пуста Тъга!

И все я изпращам, и все я посрещам.

И тая несретница - пътна врата,

знае я милата, и ме подсеща

 

да не прекрачвам с  нея навън,

да я покрия с три ката нежност,

да се поскитаме  двете насън.

... Утрото, сивото, е неизбежно.

 

П.С.  И слънчевото, и щастливият  миг,

в който ще прегърна децата си.

 

 

© Алина Стоянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??