Отново за Преслав
За черквата от злато, за двореца,
за рухнали стени аз не жалея.
Щом словото е живо, чрез писеца
миналото славно ще възпея.
Подъл враг, нашественик събори
до основи всичко с огън див,
но духът по- силно отговори
и времето погледна с взор красив.
Постигнатото с меча бе начало
и с труд положен беше всеки камък,
а в бъдещето истински изгряло
словото надви с безсмъртен пламък.
Победата без писменост е гола
и вярата е празна, и умира.
Преславската книжовна първа школа
все още лъч напред е и пулсира.
С написаната първа буква тук,
с написаната първа книга тръгва
светлина една с блаженствен звук
на речта, която не помръква.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
