Отпечатък
Силует един замислено върви,
пред него крачи неговото тяло.
Странно, но денят навън мълчи,
сякаш днес е всичко онемяло.
Клоните завързали са цвят,
нов живот ще даряват скоро.
А днес във моя роден град
е пусто без забързаните хора.
До този силует аз тихо си вървя.
Мълчим, вървиме двамата нататък.
Аз хванала съм чанта под ръка.
Оставя той по улиците отпечатък.
Вървиме ний, незнайно накъде.
Тази самота започвам да осъждам.
На мен ми замирисва на кафе
и тихо от съня си се събуждам.
© Пламена Добрева All rights reserved.
