Apr 8, 2011, 1:41 PM

Отпечатъкът на живота

  Poetry » Other
776 1 4

                              По едноименната картина на Надя Русева (nirvikalpa)

                              Благодаря за вдъхновението!

 

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=246024

 

 

Ние идваме на света - "табула раза" -

невинни, неопитни, чисти,

непознали Любов, непознали Омраза -

нова книга с неразлистени листи.

 

Животът във нея свойте притчи написва.

Оди, балади, безкрайни поеми...

С компютърен шрифт или ръкописно,

но задължително - вдъхновено.

 

Превръща се книгата в роман известен,

издаден в милиони тиражи.

Понякога случва се (но не много често) -

в нея да има легенди, детски приказки даже.

 

Ние може и  книга със стихове да сме  -

любовна лирика съкровена.

Пак и пак я четат и усмихват се все

многобройните фенки и фенове.

 

Животът е винаги странно различен:

достатъчно дълъг или много кратък.

Красив, динамичен, жесток и трагичен

остава върху ни неповторим отпечатък.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!!!!!
  • Много ми харесва, радвам се, че картината ми те е вдъхновила да създадеш едно толкова силно стихотворение.
  • Животът е винаги странно различен:
    достатъчно дълъг или много кратък.
    Красив, динамичен, жесток и трагичен
    остава върху ни неповторим отпечатък.

    Точно!!!
  • Сърдечен поздрав,Нина

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...