Душата ти е скрита зад завеса,
болката на пориви струи.
Каква да бъде външната намеса,
та моята любов да те плени?
От разума, дано да изтрезнееш,
в смисъла да бъдеш убеден,
че трудно е без обич да живееш,
когато си от нея победен!
От миналото няма да избягаш!
В сърцето, дълго въглен ще гори.
Старата любов не се забравя -
пожар, красив, от нея разпали.
© Десислава Вълова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
