hapka-kapka
97 results
От сладост, многопластова прелива
на вкусове, богата, Есента,
в палитрени нюанси тя заспива,
с енергия се буди – сутринта.
Косите, побелели боядисва ...
  40 
Гласът ти ме превръща в струна,
частица от изтънчен инструмент.
За теб да композирам не е трудно,
в чувствен музикален орнамент!
Очите ти, когато ме намерят, ...
  249 
Ще си налея чаша старо вино.
Аз - сама над твоите писма...
Заедно с напитката изстинала,
ще пия пожълтелите слова.
Беше тя, любов без предразсъдъци, ...
  91 
Времето се втурва през прозореца -
деня да гони тихо, неусетно.
В очите ни оглежда се отронено,
секундите тъгуват, мимолетни.
Бърза към вратата на безкрая, ...
  189 
Отново е пролет! В душата ми - не!
Днес като слънцето искам да пламна.
Скромна утеха да имах поне,
случайно, когато в ума ми попадна.
Условно говориш, но само мълчиш. ...
  111 
Водиш ме, макар че крача с тебе!
Вдигаш ме, но сигурност си ти.
Нямам пак представата за време,
нито за реалност и мечти!
Вино си студено и горчиво, ...
  107 
Ще си спомням за тебе със гняв,
щом будуваха моите нощи.
Развълнува ми разума здрав,
настървено да плаче за още.
Ще си спомням за тебе със скръб, ...
  152 
На баща ми
Падат снежинките в звезден отблясък.
В празнична святост – елхата блести.
Усмивки изпълват нощта многогласна.
В звездния миг, силно липсваш ми ти! ...
  118 
Слънце на Коледа – така нетипично –
свежият вятър навява копнеж!
Разхождат се майки с деца и с колички.
По стъклата липсват рисунки от скреж.
Нетипично време, но типично какво е ...
  91 
Запазих си последната възможност –
да поговорим без да се раняваме.
Но с трепетно-досадна монотонност
за грешките си пак се обвиняваме.
От доводи ушите ми заглъхват, ...
  221 
Почуках! Ти отдавна си излязъл.
Оставил си отключена вратата.
Маршутът на мечтите си белязъл,
с които ще превземаш самотата!
След теб ще тръгна невъоръжена, ...
  228  10 
Сред босия хлад, по алеи изстинали,
денят отшумява над морния злак.
Спомени, жалки, в минути изминали,...
изгубили пътя в двуличния мрак.
По нозете им капе кръв - хладнокръвие - ...
  171 
Кошмарът се събужда над съня ми,
реално провокира моят дом!
Инстинктът му в очите ми осъмва,
настроен за война и за разгром!
Космато и отровно ме превзема. ...
  173 
По ръбестите плочки , утринта,
все още неразбудено, пристъпва.
Кафе отпива с вкус на суета,
мъглата от клепачите отстъпва.
Събудени, прозорците блестят – ...
  542  11 
Моето щастие не е за показване -
в тихия миг е, скътано, нямо.
То е без образ, без снимка е пазено,
отпечатано в спомена само!
Боли го, когато на светло излезе. ...
  224 
Съпруга, искат, да съм съвършена -
безшумно да се движа у дома.
Да нямам избор - да съм наранена,
че в кухнята е моята съдба!
Изтънчено да чистя - като хала ...
  636  11 
Около теб вселената не се върти,
поверително го казвам – на ухо!
За обратното на бас не се лови,
и ти си от Адамово ребро!
Не изгрява слънцето заради теб, ...
  442 
За теб не мога книга да напиша,
как трепета в слова да облека?
А прелестта, със поглед да ме вдишваш,
не мога в редове да изразя.
Щом двамата туптим в единен ритъм, ...
  266  10 
Имам милиони инструменти
да оперирам твоя мироглед,
за спомени, запазили моменти
с обичайно ежедневие наглед.
Жадуваното щастие се крие ...
  324 
Душата ти е скрита зад завеса,
болката на пориви струи.
Каква да бъде външната намеса,
та моята любов да те плени?
От разума, дано да изтрезнееш, ...
  196 
Сън
В ума ми влизаш с дъх на лавандула -
спокойствие за мойте сетива.
Събуждаш всяка спяща молекула,
дори не съм планирала това. ...
  718  13 
Попитай ме, какво във мен се случи,
когато дъжд от истини изля?
Доверието обтегнато надупчи...
Жаравата остатъчна изтля.
Отеква в мен прощалната балада ...
  238 
На баща ми
Шеметно ми е, полу-нетрезво.
Прогоних през прозореца съня.
Вали отново и тъга навява.
Отварям тежката врата ...
  173 
Почти е невъзможно да преборя
материалната ни суета.
Потребностите трудно ще оспоря,
преследвайки задачите в деня.
Къде отиват моите минути, ...
  182 
Пробив
Не очаквах от мечтата си протест -
зад борда да ме хвърли, в ад от мъка!
Не мога да заслужа пълно шест,
щом целих точно, но отместих лъка? ...
  277 
Потърсих си загубеното време
на дъното на джоба ми пробит.
Каквото искам, трудно е да взема,
рискувайки, че лесното е мит.
Към теб вървя, дано да ме изчакаш! ...
  231 
Разточително е да те разбера,
само времето ще си загубим!
Недвусмислено сега мълча
над тези твои доводи без думи.
Виждаш, само моят лик стои ...
  195 
Изход
Насъбрало ми се е достатъчно,
иде ми да изтрещя!
А търпението ми остатъчно
се гърчи и бере душа! ...
  160 
Смъртта е само миг, отворен за безкрая -
на спомените, тя е неукротим предел.
Невиждащ поглед, там - над изкопана яма,
във вечността чертае, пореден паралел.
Неочакван повей в бездиханна жажда, ...
  308 
Търпеливо чакам да ми позвъниш!
Трети ден си гледам телефона!
Причина има, явно, щом мълчиш,
или тишината в тебе е неволна?
Объркана съм – знак ми дай един, ...
  284 
Стъмва се, навън е морна пролет -
гръб обърнах на деня и го разплаках.
Отчаянието ми, седнало на трона
на оптимизма ми остатъчен посяга.
Няма съм, отпусната и тромава, ...
  176 
Нервите ми са опънати
като безкрайно къси ластици.
Времето изтича спънато.
Работата ми върви на тласъци.
Много бързам, а не става, ...
  387 
Самотен седи на масата той
и чака да влезе поредната „жертва”.
Потънал в дълбок, философски покой,
само със погледът ги отмерва.
На лов е излязъл за млада жена ...
  189 
Трудно, понякога, вземам решения
за незначителни и за съдбовни неща.
Колебая се дълго, със намерение
да нацеля безгрешната тяхна страна.
Като пясък, разпръснати моите мисли, ...
  163 
Двама пред мен се прибират от работа -
тя русокоса, той беловлас.
Май на живота са врътнали шайбата,
че много лета той я води в аванс.
Тя е с походка на млада пантера. ...
  376 
Маса, специална запазих за двама,
за мен и за моя жадуван Покой.
Соло страхувам се да не остана,
в последния миг да не бие отбой!?
Имаме много неща да си кажем, ...
  181 
Построих си замък от илюзии,
с прозрачни, облачни стени.
Химерите ли скъсаха юздите
или този свят се промени?
Погълна ме натрапчиво тълпата, ...
  342  10 
Редят се лесно сухи рими,
от сухотата - ожаднях!
Празна мисъл в букви неми
от куха блудкавост - заспах!
Какво ли е да си прокълнат, ...
  337 
Разгромяващо се чувствам днес -
гнездо отивам да си свия в ада!
Баналното умря в противовес.
Нормалното бездушно се предаде!
На раздумка сядам си с "Баланса", ...
  203 
Пада прецъфтелият цъфтеж
като топли пролетни снежинки.
А в тревата, побеляла като скреж
търсим късметлийски детелинки.
Облечени сме в грижите – порой, ...
  287  12 
Random works