Sep 23, 2008, 12:36 PM

Отсенки на бледа реалност

  Poetry
692 0 3
Отсенки на бледа реалност,
надгробен камък и мъст,
инфантилна баналност
е черната пръст.

Паметник никому нужен,
сълзи от разврат,
в този ден теменужен
на нереалния свят.

Имитация на нежност,
игра на любов,
кокичетата умират
под снежен покров.

Никому нужен
е камбанният зов.
В този ден теменужен,
в тази гротескна любов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Свобода All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...