Sep 23, 2008, 12:36 PM

Отсенки на бледа реалност

  Poetry
689 0 3
Отсенки на бледа реалност,
надгробен камък и мъст,
инфантилна баналност
е черната пръст.

Паметник никому нужен,
сълзи от разврат,
в този ден теменужен
на нереалния свят.

Имитация на нежност,
игра на любов,
кокичетата умират
под снежен покров.

Никому нужен
е камбанният зов.
В този ден теменужен,
в тази гротескна любов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Свобода All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...