Отсенки на бледа реалност
надгробен камък и мъст,
инфантилна баналност
е черната пръст.
Паметник никому нужен,
сълзи от разврат,
в този ден теменужен
на нереалния свят.
Имитация на нежност,
игра на любов,
кокичетата умират
под снежен покров.
Никому нужен
е камбанният зов.
В този ден теменужен,
в тази гротескна любов...
© Свобода All rights reserved.
