~iSkRiCa~
99 results
От очите ми капят магии,
капят истории, капят стихии.
От ръцете си правя икони,
правя молитви, правя и спомени.
От дъха си развързвам надежда, ...
капят истории, капят стихии.
От ръцете си правя икони,
правя молитви, правя и спомени.
От дъха си развързвам надежда, ...
662
3
„Стъклени думи”
Крехки ръце, устни и длани,
изкуствени хора, мечти и съдби,
в кутии от слава и блясък побрани,
стъклени мисли на кухи души. ...
Крехки ръце, устни и длани,
изкуствени хора, мечти и съдби,
в кутии от слава и блясък побрани,
стъклени мисли на кухи души. ...
811
5
Здравейте, мили принце,
как е времето при Вас?
Валят ли още бури от
очите на принцесите,
които гледате в захлас? ...
как е времето при Вас?
Валят ли още бури от
очите на принцесите,
които гледате в захлас? ...
776
3
Събудих се…
От стотната окова изградих небе,
което да не пада, щом заспивам.
И птица в полет тихо да зове
онуй, що нивга не сънувам… ...
От стотната окова изградих небе,
което да не пада, щом заспивам.
И птица в полет тихо да зове
онуй, що нивга не сънувам… ...
718
2
Написах хиляди стихове,
за тебе, за „нас” и за „те”,
обичах по хиляди начини
и винаги вярвах във „Ще”
Пишех… ...
за тебе, за „нас” и за „те”,
обичах по хиляди начини
и винаги вярвах във „Ще”
Пишех… ...
2304
2
Има моменти, в които спомените оживяват. Те често са плод на съвсем обикновени наглед неща, които за друг биха останали незабелязани. Но ти виждаш в полета на птиците мечти, които си споделял с близък приятел, и в погледа на непознатия зрънце от душата на обичан човек. Тогава спомените заживяват соб ...
1847
6
Въпрос:
От какво си недоволен, свят,
че разтресе до основи свойта същност?
За какво не си прости, живот,
та разби се в своята окръжност? ...
От какво си недоволен, свят,
че разтресе до основи свойта същност?
За какво не си прости, живот,
та разби се в своята окръжност? ...
772
4
Обичам ония диви вечери, в които вятърът говори. Когато ми шепти и разказва древни истории, а небето изглежда толкова младо и близко. Зная, че ако в такива пролетни нощи, когато люлякът пее, се отдам на усещането и пропъдя страховете си, ще разбера вселената, а и себе си. Обичам, щом вятърът заговор ...
986
6
От ялови сънища
и пияни очи...
От крясъци нощни
на покосени лъчи.
Много горчиви ...
и пияни очи...
От крясъци нощни
на покосени лъчи.
Много горчиви ...
689
2
Усещам всеки тласък на сърцето ти,
когато бие глухо, тихичко до мен.
Разбирам всяка бръчка по лицето,
нанесена в поредния омразен ден.
Всяка нишка, от сребро изпредена, ...
когато бие глухо, тихичко до мен.
Разбирам всяка бръчка по лицето,
нанесена в поредния омразен ден.
Всяка нишка, от сребро изпредена, ...
821
1
Дали да ти разкажа (за една лъжа)
и по билото на слепите ти клепки
да блесне сляпа светлина...
Когато приказки разказвам...
Забравих, ...
и по билото на слепите ти клепки
да блесне сляпа светлина...
Когато приказки разказвам...
Забравих, ...
777
3
Понякога си мисля, че единственото, което ми остава, е да вярвам в утопиите. Понякога чувствам, че ако не вярвам в измислици, не ще мога да оцелея в този свят. Понякога зная, че трябва да живея както "повечето хора", да лицемернича, да се правя на глупава, на неразбираща, на сляпа. Понякога усещам к ...
880
Tъгата ми е мъничко човечна.
Само мъничко, така, напук.
Но сякаш, че е някак вечна...
сякаш, че и мен ме няма тук.
И усмивката ми, малко тъжна. ...
Само мъничко, така, напук.
Но сякаш, че е някак вечна...
сякаш, че и мен ме няма тук.
И усмивката ми, малко тъжна. ...
759
3
Думите са пропаст от сатен,
като куки нежно ме раздират.
Далеч е времето от мен,
а думите – не щат да спират!
Очите ми тъмнеят изгревно ...
като куки нежно ме раздират.
Далеч е времето от мен,
а думите – не щат да спират!
Очите ми тъмнеят изгревно ...
895
4
И нищичко не ще се случи,
когато с поглед кажа „остани”.
Щом неми устни в самота
познаят пепелища от мечти.
И нищичко не ще се случи, ...
когато с поглед кажа „остани”.
Щом неми устни в самота
познаят пепелища от мечти.
И нищичко не ще се случи, ...
722
4
Ако тихите кътчета на душата ми можеха да говорят, бих изтръгнала от тях онази песен на болка и тъга, на горест и отчаяние, която да покори цялото ми същество в едно съзвучие от меланхолия и слепота. Бих изпяла пред себе си най-мрачната симфония, апотеоз на години мълчание. Щях да се потопя в една п ...
2635
Здравейте, како и бате.
Како сте ? Отдавна не сте ми писали. Сигурно сичко при вас йе добре. И майка е добре. Почти. Нещо от как ви нема е ... схлупена. Да, някак схлупена, занемарена, изрисувана с тъжните краски на „художника-вандал”, правещ сю реалистично изкуство, имайки лицето й за платно, а душ ...
Како сте ? Отдавна не сте ми писали. Сигурно сичко при вас йе добре. И майка е добре. Почти. Нещо от как ви нема е ... схлупена. Да, някак схлупена, занемарена, изрисувана с тъжните краски на „художника-вандал”, правещ сю реалистично изкуство, имайки лицето й за платно, а душ ...
1565
6
Понякога душата ми прилича на капки дъжд по зацапано стъкло. Когато бавно се свличат по него и оставят чисти следи в иначе засрамено от грозота и непълноценност малко прозорче, от което не можеш да видиш нищо. Или както, когато автомобил се движи с бърза скорост и капките приемат причудливи форми, в ...
1063
3
Времето ме мачка
с пръсти от вакуум.
И ме мрази безумно.
С очи от вселени.
Шепти присмехулно ...
с пръсти от вакуум.
И ме мрази безумно.
С очи от вселени.
Шепти присмехулно ...
646
Тази вечер ми е странно.
Неканени нахлуха толкова спомени и мисли. Немското радио, което бог знае от къде тръгна на компютъра ми, ми навява толкова спомени и мисли, мисли за миналото, бъдещето и настоящето. Мисли за хора. Които изчезнаха от живота ми, но зная, че скоро ще се появят. Още когато ги ср ...
Неканени нахлуха толкова спомени и мисли. Немското радио, което бог знае от къде тръгна на компютъра ми, ми навява толкова спомени и мисли, мисли за миналото, бъдещето и настоящето. Мисли за хора. Които изчезнаха от живота ми, но зная, че скоро ще се появят. Още когато ги ср ...
1521
4
„Божията сълза”
И заплакал Бог... И плакал дълго... Защо и как... няма да кажа.
Но един ден той просто заплакал... Една негова сълза се търкулнала в току-що роден лотосов цвят.
Свряла се на топло между нежните му листенца и зачакала... Какво... няма да кажа. Просто... зачакала.
Минавали дни и нощи, ...
И заплакал Бог... И плакал дълго... Защо и как... няма да кажа.
Но един ден той просто заплакал... Една негова сълза се търкулнала в току-що роден лотосов цвят.
Свряла се на топло между нежните му листенца и зачакала... Какво... няма да кажа. Просто... зачакала.
Минавали дни и нощи, ...
957
2
Заседнах.
Във вятърната мелница.
И копието ми се пречупи.
Превърнах себе си в неверница.
И молитвите си – във нечути. ...
Във вятърната мелница.
И копието ми се пречупи.
Превърнах себе си в неверница.
И молитвите си – във нечути. ...
708
2
Казваха, че зимата си отива, но вихрушката, която играеше навън, обвиваше всичко в пустата си прегръдка, убивайки, превръщайки го в пустиня от самота и белота. Тя, зимата, обичаше. Нейната обич бе нежна и ласкава, като усмивка на дете, топлеща с безпощадните си ласки, погубвайки всичко, което обича. ...
828
Ако имам само двете си ръце,
ще сътворя в нощта едно небе.
Синьо и лазурно чисто,
като усмивка на дете.
И всяка сутрин ще се моля ...
ще сътворя в нощта едно небе.
Синьо и лазурно чисто,
като усмивка на дете.
И всяка сутрин ще се моля ...
827
3
Този свят ми омръзна.
По Божествено луд!
В него аз мръзна...
и в мене е студ.
Този свят натежава ...
По Божествено луд!
В него аз мръзна...
и в мене е студ.
Този свят натежава ...
753
4
Очите ти са стоманени клетки,
вълците плачат, закърмени в тях.
Зад гробищно-пустите клепки
шепне само палячовски смях.
Дяволът е плюл във душата ти ...
вълците плачат, закърмени в тях.
Зад гробищно-пустите клепки
шепне само палячовски смях.
Дяволът е плюл във душата ти ...
733
1
По покривите още плачат утрини,
разперили криле след залез тих.
Комините – убити, срутени,
заспиват вместо с обич, с стих.
Ръцете ми бледнеят пред очите ти ...
разперили криле след залез тих.
Комините – убити, срутени,
заспиват вместо с обич, с стих.
Ръцете ми бледнеят пред очите ти ...
987
8
Когато небето обвие земята със сивите си пипала от мечтание и страх, а синьо-черната бездна придобие отенъците на калните локви. Когато иззад дърветата наднична сивкав мрак, който задушава планината във вечерната си прегръдка и процепът между световете не искри в златисто, огнено и лилаво... тогава ...
1045
2
Усмивката ми е тъжна (като на мама).
Няма да плача след изгубени Икони.
Забравих сълзите си. (Както и татко).
Приличам на дядо. (Вярвам в измислици).
В звъна на чановете откривам душата си. ...
Няма да плача след изгубени Икони.
Забравих сълзите си. (Както и татко).
Приличам на дядо. (Вярвам в измислици).
В звъна на чановете откривам душата си. ...
740
4
ИзхвърлИ ме. В празното...
Като спомен. От мразене.
Не са ти нужни светици...
Светът ме намрази, та ти ли?!
(Светулките са просто жълтици.) ...
Като спомен. От мразене.
Не са ти нужни светици...
Светът ме намрази, та ти ли?!
(Светулките са просто жълтици.) ...
820
5
Тиха съм като всичките лудости.
Измислена от някой егоист.
Вярвах, че съм човек.
Ненормално е.
Измислена… ...
Измислена от някой егоист.
Вярвах, че съм човек.
Ненормално е.
Измислена… ...
682
1
Аз искам да ти поговоря тихо,
с две разстреляни в зори очи.
Да ти кажа всъщност нищо,
от което много да ни заболи...
Аз искам да ме видиш сляпо, ...
с две разстреляни в зори очи.
Да ти кажа всъщност нищо,
от което много да ни заболи...
Аз искам да ме видиш сляпо, ...
727
6
Тъгата в очите ми често е спомен,
от едно неслучило ми се обичане.
Дъхa си завързах в мене, бездомен.
Станах на сянка, от много отричане.
Устните ми често са неми самотници, ...
от едно неслучило ми се обичане.
Дъхa си завързах в мене, бездомен.
Станах на сянка, от много отричане.
Устните ми често са неми самотници, ...
1522
10
„Приказки за принцеси”
Тази нощ бе една необикновена нощ. Вървях към дома си и ми се искаше да напиша всичко, което усетих, което изпитах, помислих и почувствах. Но не съм писала толкова отдавна, че се боях да не би да не успея. И все пак... след дълги минути на взиране в белия лист и пламъка на све ...
Тази нощ бе една необикновена нощ. Вървях към дома си и ми се искаше да напиша всичко, което усетих, което изпитах, помислих и почувствах. Но не съм писала толкова отдавна, че се боях да не би да не успея. И все пак... след дълги минути на взиране в белия лист и пламъка на све ...
3481
1
Мислите ми са икони, разпънати от лудост,
като вятър вързан са въздишките ми скрити,
в карнавална пошлост тъне всяка „другост”,
и чертите ми човешки са от човешкото убити.
Ръцете ми са станали на прошки от излъгано обичане, ...
като вятър вързан са въздишките ми скрити,
в карнавална пошлост тъне всяка „другост”,
и чертите ми човешки са от човешкото убити.
Ръцете ми са станали на прошки от излъгано обичане, ...
788
5
Крия се в сенките като Слънцето,
изгрявам, само щом ме повярват,
петлите са знамение за прошка,
на разсъмване ме изповядват...
Мълчанието е моят замък от обичане, ...
изгрявам, само щом ме повярват,
петлите са знамение за прошка,
на разсъмване ме изповядват...
Мълчанието е моят замък от обичане, ...
751
5
В празното на очите ти видях света си,
огромен, ала тъй крехко-плахо-стъклен.
И в тишината между думи измълчани,
душата ми се заличи от полъх пъклен.
Себе си откривам, а се губя тъй нелепо, ...
огромен, ала тъй крехко-плахо-стъклен.
И в тишината между думи измълчани,
душата ми се заличи от полъх пъклен.
Себе си откривам, а се губя тъй нелепо, ...
788
5
Върви си! Времето е за слепите.
Аз нямам надеждата на лудите.
Слепотата ми уби я в очакване,
на чакането за мене във тебе.
(Тръгни си!) ...
Аз нямам надеждата на лудите.
Слепотата ми уби я в очакване,
на чакането за мене във тебе.
(Тръгни си!) ...
776
3
Гробищата са притихнали, уморени от врани,
и кръстове плачат, некролози съдрани...
Години без дати, суха пръст без лица,
забравени са те от Бога, ничиите деца.
Отдавна изпели песента си сърцата им, ...
и кръстове плачат, некролози съдрани...
Години без дати, суха пръст без лица,
забравени са те от Бога, ничиите деца.
Отдавна изпели песента си сърцата им, ...
1365
5
Стихна вятърът в косата ми,
гробището опустя
и по лицето ми изпито
сълза едничка се разля...
Обърнах се към хоризонта, ...
гробището опустя
и по лицето ми изпито
сълза едничка се разля...
Обърнах се към хоризонта, ...
734
6
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
