Dec 9, 2022, 9:57 PM

Отвори ми

  Poetry
1.8K 16 18

Отвори ми вратата,
дето води на изток от рая.
Изгреби самотата
от ъглѝте на тихата стая
Обещай ми море
и разлистени делници сини.
Нарисувай небе
и дъга, по която да мина.
Разпръстни топлина
с юлско слънце зад облак атлазен.
Набери ми цветя,
разцъфтяващи само по залез.
Дай ми шепа любов -
да е въздухът, който ми стига.
Напиши ми писмо -
само с дума,  преляла  от  сила.
Разкажи ме. И там
да съм приказна твоя кралица.
Изтъгувай ме сам -
от жарта възкреси ме на птица.
Нека бъда съдбата,
прекроила душата ти в бяло.
Отвори ми вратата
на гърдите си. Тази от ляво. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деа All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Зори❤️
  • Точно там, отляво, докосва стихът ти❤️
  • di_t, сърдечно благодаря!
    Извини ме за мнооого закъснелия отговор🌹🌹🌹
  • Блаво, Деа! Поздравления за поезията ти!!! Майсторство!
  • Вики, Светле, благодаря ви!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...