ДИС
225 results
Във някакъв панелен блок,
до облаците чак висок,
ей там, на първия му кат
живеел млад, напет юнак.
Той нощем приказки четял, ...
  156  22 
Аз ще порасна утре. Обещавам!
И няма пак да пея под дъжда.
Ще гледам как животът продължава.
Не всяка цветна крива е дъга.
Ще спра да си измислям разни феи. ...
  127  21 
Чадър и китара,
по пясъка - стъпки.
Небето изгаря
от слънчеви тръпки.
Морето е нежно, ...
  110  16 
Дали ще ми простиш едно море,
което из душата ми се шири
и в синьо ми рисува светове.
Да го забравя, просто нямам сили.
Дали ще ми простиш и чифт крила. ...
  174  12  20 
Когато през нощта съвсем случайно
на покрива под две звезди поседна
и слушам всевъзможните им тайни,
които бъбрят, като за последно.
Когато вятър в стъклени ботуши ...
  162  16 
  294  12  29 
При мен не идва зима. Не и не!
Какво като е снежно и студено?
В душата ми, не зная от къде,
едно безкрайно лято е стаено.
Стаено ли ви казах? Не и не! ...
  509  14  46 
Защото всяко лято се заравя
из пясъка на някой бряг от дните.
Защото не е изгревът жарава,
та ръбчета да пърли по вълните.
Защото ветровете са солени ...
  261  12  20 
  162 
  243  12 
Една мецана
на поляна.
Две сърнички
са сестрички.
Три мишлета ...
  237  19 
Едно, и две, и три -
очички затвори.
След четири и пет
подай ръце напред.
Шест, седем запомни - ...
  504  12  42 
Пак ли душата ми в стих за море ще зимува?
Думите вятър разбърка ги с мидички бели.
Точно научих се щастие как се римува
и пред вратата ми есен изпъстрени черги разстели.
Златни, червени, но сухи. Отчайващо сухи. ...
  170  18 
Не че е есен, но някак е тъжно,
сухи листенца в краката ѝ шушнат.
Време, сезони - проклета окръжност...
Търси дъждът някой мокро да гушне.
Не че е есен, но кашля небето. ...
  209  21 
Когато съм различна и зелена,
когато из душата юли плува
и топла му е цялата вселена -
тогава сини пътища сънувам.
На пук на всяка есен захладняла ...
  234  16 
За съжаление, някои корабокрушения не зависят от кораба, който си направил.
Залюля се небето, приведе се ничком,
почти да се срути - тежи му от дъжд.
Бълна огън, закашля - разтресе се всичко.
Безутешно заплака - ей така, изведнъж. ...
  1051  20  71 
На нощта ѝ отива да има звезди,
на Луната – до край да пълнее,
на морето – игриви, пенливи вълни,
на дървото – сто птички да пеят.
А на мен ми отива да имам крила, ...
  162  16 
Не стигат думите. Не стигат...
В съня светулчица ми свети.
А вятър есента разсмива
с червено-жълтите си дрехи
Потропват кестени блестящи. ...
  167  16 
Светът ще се пръсне от ярост и злоба,
наситен от вируси, маски и смут.
А аз си мечтая за лято отново
и на морето за синия скут.
Управници хищно разпъват бюджети, ...
  180  13 
Когато вечер залезът прегаря
на покривите крайчетата криви
и вятърът с липите разговаря -
нашепва нещо, после тъжно свири.
Когато по небето потъмняло ...
  200  22 
Целуни ме!
Сега и веднага,
не допускай мигът да отмине.
Предизвикай в мен сто звездопада -
назови ги на моето име. ...
  186  19 
Днес е август - трийсет и девети...
Ще си вържа слънцето в косите,
ще напиша няколко куплета
и ще ги изпратя по вълните.
Те умело да ги композират ...
  167  19 
Любовта си замина - нахална и гола
с онзи, първия, есенен дъжд.
И окапа небето. Всички горди тополи
ослепяха. И то изведнъж.
Тишината без птици шепти прозаично - ...
  229  14 
Благодаря ти, Гени!
Пожелах си любов на онази звезда,
дето падна на август в очите.
И се спрях на скалистия край на света,
но забравих статива, боите. ...
  239  12  24 
Защото отлита поредната обич
и плажът е сресал перчема си косо,
морето пенлививо с вълните си може
чорапки да скърпи на лятото босо.
А то си отива, прегърнало птица. ...
  201  21 
Те си тръгват, събрани на ято
чак към другия край на света.
Този полет е счупено лято...
Ситни, остри стъкла самота
безпощадно се впиват в сърцето. ...
  271  13  20 
Не си отивай, август. Остани.
Усмивката ти още е солена.
Недей изпълва птиците с мечти
за друга топла, някаква вселена.
Заминеш ли, умира част от мен, ...
  363  11  23 
  279  16 
Днес не ми се рисува,
не ми се и пише.
Август още лудува
и във огнено диша.
Пеят птиците вън ...
  209  18 
Луната е изплела тънка нишка,
поръбила е в сребърно вълните.
Брегът е тих. По-тих е от въздишка,
отронена от пясъка на дните.
В сърцето свито като раковина ...
  137  17 
Дали живее в мен едно море?
С вълни от тюркоаз, с гердан от миди
посипани по бряг като сърце,
който със обич само може да се види.
На песъчинки моят дъх дели, ...
  196  18 
Понеже съм си зодия "Жена" -
ината, твърдоглава и красива
(по хороскопи пишело така),
аз мога да съм винаги щастлива.
А щастието - то е шоколад, ...
  251  21 
По залез ветровете са червени,
а пазвата на вечерта е в нежно лилаво.
По залез любовта е откровение -
в сегашно време,
в бъдеще ...
  305  24 
И когато разперя ръце,
за да влезе в душата ми вятъра
аз съм птица - свободно сърце,
и политам безгрижно на някъде.
Пак съм с рокля от нежен синчец ...
  188  18 
Как се случи така?
Тази тъжна любов не е наша.
Разделихме света.
После всяка половина прашаса.
Бяхме влюбени миг. ...
  165  10 
Ако някога ме напуснеш, идвам с теб.
Наоми Джъд
Ако ти ме напуснеш, аз ще тръгна след теб.
Как ми писна от този ретрограден Меркурий.
Или Юпитер, знам ли? Те го карат подред - ...
  349  19 
Когато небето солено горчи
и цялото влиза в очите.
Когато звездите са само звезди -
студени и мънички, свити.
Когато Луната е твърде далеч, ...
  153  17 
Хей лято, като Джаста-праста
отрязах още февруари
набързо всяка снежна пряспа
и в бялото приших ръкави
със слънчеви мечти. С рапани ...
  472  11  26 
Остави животът да те има
с всички свои приказки и драми.
Няма как без люта, бяла зима
пролетното слънце да те мами.
Нагази в тревата му зелена, ...
  177  14 
Понякога така ми се лети
далече и високо. И високо,
защото зная - някъде си ти,
там горе. Точно в моята посока.
Понякога крилете ми висят, ...
  246  10  26 
Random works
: ??:??