ДИС
159 results
Понякога съм невъзможно бяла.
Тогава само с птиците говоря.
Крилете ме обгръщат цялата
и рея се високо из простора.
Понякога съм нетърпимо луда. ...
  104  16 
Морето се разпада на вълни
по пясъчните гънки на брега си.
Самотна чайка сгушена мълчи.
Ех, мое свидно лято, ти къде си?
Отплава с лодка някъде на юг, ...
  67 
  79 
Черна котка на покрива си търкаля луната
и в комина на топло събира звездици.
Бляскат ярко зелени очи в тъмнината.
А стрехата заспива и мечтае за птици.
По лехата кокичета, свели главички ...
  119  20 
В тази съботна вечер дъждът натежава.
Преминава такси - плътен бас, обороти.
Блесва с фарове - дансинг за нас осветява
и небето от синьо се разпада на ноти.
Покани ме на танц между пъстрите локви, ...
  134  20 
Сълзите на изгрева капят по белия сняг
и някак пречистен денят се облича в мълчание.
На изток отваря порталите новият свят
очаквайки пълните шепи на хора с крилати мечтания.
Рисува си зимата ледено нежни цвета ...
  107  11  20 
Днес е мама притеснена -
спешна работа ще върши.
"Вие вече сте големи
и ще сте сами във къщи.
Филмче гледайте, четете, ...
  190  25 
Прозорците , сковани от мълчание
посяват зимни теменуги.
Стопявам с длани старите желания
и дланите ми стават груби.
Сега е зима, ала не е бяла. ...
  154  25 
Между мене и лятото има две-три пресечки.
Трябва само от слънцето да направя хвърчило.
Да побъбрим със Зимата по момичешки двечките
и да пийнем по чаша тъмно греяно вино.
После ще я изпратя. Тя живее зад ъгъла. ...
  142  10  21 
Как ухае на сняг. Как ухае на истинска зима.
Но ръцете ми парят от огън в студения лед.
Колко много години през тях ей така си заминаха,
а пък още се будя всяка сутрин на двайсет и пет.
И си правя кафе с две-три бучки красиво мълчание. ...
  143  19 
Бели паяжини размята
януарската бяла магия.
Изсъхнала чака земята
със слънце да се напие.
Посребрените телеграфни жици ...
  104  13 
Изгревът е с цвят на дива роза,
само че ухае на снежинки.
Януарски делник. Ден за проза.
И за ретро черно-бели снимки.
Слънчице случайно. Но не топли ...
  145  29 
Да хвърлим камък -
зло от векове.
А мислим, че Великден ни "пречиства"
с прикрити под боите грехове.
Зад пламъче на свещ - греховни мисли. ...
  263  10  29 
Днес съм залезна. Призрачно розова.
Леко облачна с капка безсъние.
Пише вятърът делнично в проза
по дърветата. А небето бездънно е –
ще се срути по къщите слхупени. ...
  182  14  23 
Когато ми стане ужасно студено
(от зима, от чувства, от мисли, от хора)
измислям си август. И слънце червено.
И птици. Да има с кого да говоря.
Събличам деня и оставам по лято, ...
  126  20 
  129  12 
Днес съм чисто небе.
Много синьо
(има дни през които валя).
Изгревът ми - малиново вино,
се разлива на ивици свят. ...
  140  17 
Делнично - празнично. Мисли отронени.
Хлипа небето в нечии спомени.
Вятър в улуците гони врабчетата.
Тъжни са звуците. Голи - дръвчетата.
Мирис на кестени - топли, изпечени, ...
  221  25 
  229  21 
Бяха ли днес на нашия бряг,
там... вълноломът, небето?
Знам че е Коледа, глъчка и сняг...
Ти разкажи за морето!
Пази ли пясъкът още следи? ...
  138  10 
Събуди ме с целувка, с кроасан и кафе.
Нека боси и рошави срещнем зората.
Подари ми усмивка. Даже по-добре две.
Замълчи. УсетИ любовта в тишината.
Сто години напред бих живяла така... ...
  107  12 
Пак звъни по первазите тихият дъжд.
Пее вятърът рок, след блажено безделие.
Имам книга – разказва за цъфнала ръж.
В чаша вино спокойно залязва неделя.
По сребристи пантофки и конец тишина ...
  151  16 
Две парченца небе
разпокъсани вятърът гони.
Сняг в сребристо плете
ръкавички за голите клони.
По стъклата от лед ...
  108  16 
Тропосва си декември самотата -
разнищва възелчета снежно бяла вяра.
И казват - на Витлеем пак звездата
след две хилядолетия изгрява.
Дали една звезда ще ни помогне? ...
  120  13 
Много малко остава на светът да се скрие
под юргана от пух и лъчисто бял сняг.
През комините вятър по вампирски да вие
и денят да е колкото къшейче хляб.
Много малко остава на нощта да е в черно ...
  129  17 
Градът е бял. Замръзнал. Спи.
Не го събуждай. Тихо!
Снегът, най-белият вали
и сипе бели стихове.
Пътеката помежду нас ...
  123 
Припомни ми защо се омъжих за теб,
без баналните фрази заучени.
Припомни ми, защото след думата "след"
следва трудната дума "обичане".
Бяла рокля ли? Боже мой! Тя отесня. ...
  189  12  23 
Ще бъда есен.
(може би ноември).
Ще е студено. Даже ще вали.
А вятърът със своя басов тембър
ще разпилява сивите мъгли. ...
  203  12  21 
Загадка съм. Но ти ме разгадай.
Ела на пръсти - тихо под небето ми.
А то е смес от синьото на май
с магия от ноември. За да свети.
В света ми има толкова звезди. ...
  186  20 
  261  21 
Душата ми е приютила този дъжд
по ноемврийски хладен. Но когато
превърнах се на облак изведнъж,
в очите ми покълна зрънце лято.
Ще бъда мокра. Нищо - прегърни ме. ...
  252  11  22 
Морето съблича рибарските мрежи
и се загръща с одеяло от вятър.
Вълните - свирепи триони, режат
от пясъка късчета лято.
Пустее брегът. Самотен е. Мъртъв е. ...
  177  12 
Поседнал Юри пред бутилка джин
и чакал вътре феята да клъвне.
Била красива, нежна, с розов клин.
И уж мечтите щяла да му сбъдне.
Обръщал Юри чаша, втора, три, ...
  142  12 
Здравей! Не спиш. И аз сега не спя.
Сънят ми? Той се скита сред звездите
и търси - да ми подари една.
Но не долита още. Не долита.
А ти? Защо си буден? Пак броиш ...
  113 
Октомври си отива. И мълчи.
Зад облак скрил усмивка. Безразличен.
С разплакано небе, като очи
на мъж, който на юли ми прилича.
Вали. Дъждът покана е за блус, ...
  244  10  25 
Часовникът се сменя - час назад.
Един сезон поне назад, не може ли?
Макар, че в този луд, побъркан свят
дори и четвърт век не е безбожие.
Не искам много - шепа чудеса: ...
  155  14 
Небето се стопи и се съблече
от младост, и от полет, и от синьо.
Морето не сънува изгрев вече,
за да блести. И стана на мастило.
С едно перце на птица отлетяла ...
  222  24 
Чаша вино, дъждът, тишината.
И Луна, като резенче юни.
Разговор мълчаливо с душата,
че на нея не и трябват думи -
много думи, но пълни с отрова, ...
  159  12 
На прозореца сяда дъждът
и запява забравена песен,
от онези, как красив е светът-
Въпреки и Защото е есен.
В'всяка капка проблясват сълзи, ...
  174  17 
  172 
Random works
: ??:??