Отвъден шепот
Отвъден шепот.
Малко грим,
сълза, обвита в нежност.
Птицата излетяла.
Невярващ, вървя по своя път.
Не питай… изход няма.
Отвъден шепот.
Мъгла и самота.
Вечна стража – човекът бягащ.
Очи, които ме жадуват.
Кръв, полепнала по блузата.
Раната не се затваря.
Отвъден шепот.
Безтегловност и безплътност,
смесват се понятия.
Кажи: Обичам те!
Залезът е в пламъци облян.
Докосвам необятната водна шир.
Потопи се в мен.
Опитвам шансът си да не изпусна.
Влак последен заминава.
Пустота!!!
Роза за момичето от нечии мечти.
Ще ми повярваш ли?
Отвъден шепот.
Сирени в нощта.
Камбанен звън прелита над смълчано село.
Затваря се последната врата.
Тъй свършва - земният живот.
А след това?
Ще повярваш ли, ако ти кажа?
Пътят продължава.
© Карлос Димостракиос All rights reserved.
