Виждал ли си как, загърната във сянка,
към тебе скришом отправя своя взор
и дълго чака към нея да погледнеш
и да й отвърнеш със любов...

Тя до теб застава, мълчалива,
ала ти не чуваш как
тя те моли към нея да погледнеш
и да ù отвърнеш със любов...

През теб минава прокълнатият ù глас,
през нея пък - призрачната ти стрела
и тя я наранява, но ти не я поглеждаш,
ти не ù отвръщаш със любов...

Следва те - безмълвна и невидима:
за нея си утеха и закрила...
Но ти не чу, уви, не чу това;
уви, не ù отвърна със любов...

Тя искаше с ръце да те обгърне,
но ти... но ти не бе готов.
В погледа ù глас невинен тръпне
и шепне: "отвърни ми със любов"...