Падам...

Poetry

622 0 0

Падам... протегни се

и ми дай ръка.

Падам... измъкни ме

ти от пропастта.

Падам... ти спаси ме,

не искам да умра.

Падам, погледни ме,

виж в мене любовта!

Падам, моля те, хвани ме,

протегни спасителна ръка.

Губя се, ти намери ме,

изгубена да съм, не ща.

Падам... и умирам бавно...

отново съм сама...

Ах, не знаех, че била е

тъй мъчителна смъртта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0