4.06.2009 г., 22:37

Падам...

620 0 0

Падам... протегни се

и ми дай ръка.

Падам... измъкни ме

ти от пропастта.

Падам... ти спаси ме,

не искам да умра.

Падам, погледни ме,

виж в мене любовта!

Падам, моля те, хвани ме,

протегни спасителна ръка.

Губя се, ти намери ме,

изгубена да съм, не ща.

Падам... и умирам бавно...

отново съм сама...

Ах, не знаех, че била е

тъй мъчителна смъртта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Или Дадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...