Прекърши се,
уморен от това да си прав.
Пресече пътя, ще те прескоча
нека продължа, докато
ме стигне моят скършен момент.
Снимката ти някой път ще ме подсети
(вече са от пиксели и не жълтеят),
че те оставих съборен и натрошен.
Гъсениците не са злояди,
дълго ще се наслаждават на вкуса ти.
Соковете спират, но има още какво да дадеш,
докато се превръщаш в прах.
Лежиш, мълчиш…
а казваш всичко.
© Misteria Vechna All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
