Sep 12, 2008, 10:03 PM

Падналият 

  Poetry » White poetry
582 0 2
 

Падналият

 

Нямам сили вече,

не мога да понасям повече.

Вече нямам крила,

падам дълго и много боли,

а вратите на Рая са затворени вече за мен.

 

Не ме ли чуваш,

викам те силно в нощта.

Не се ли страхуваш за мен,

не чуваш  ли моя вик в дъжда,

вече няма да мога да се върна отново...

 

Нямам сили вече,

не мога да понасям повече.

Нямам глас, с очите си вече не виждам,

... Знаеш ли? Виждала ли си как

небесата може да са обляти в тъмнина...

 

Нямам вече вяра,

стените са боядисани в черна кръв.

Не ме ли чуваш вече - виждала ли си как ангелите кървят,

не се ли страхуваш за мен, няма да мога да се върна вече,

няма място за мен в тази стая за слепите ми писъци...

 

Не ме оставяй да умра,

моля те, не ме оставяй да умра.

Няма място за повече сълзи...

... Знаеш ли? Виждала ли си как

Раят може да е облят в тъмнина...

© Цецо All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • благодаря ти за добрите думи....
  • Толкова ми е познато чувството... тези "слепи писъци" кънтят в ушите ми... толкова безпомощност... Господи, дано те чуе, защото си толкова млад и не трябва да бъдеш самотен. Несправедливо е!Жестоко е!
    Дано!
Random works
: ??:??