Пак е есен
Вечерта притвори мъгляви очи
и увисна на залез запален,
по устните ми сочна влага изби,
щом цветна, есента ще ме гали.
Щом се спуснат в очите дъждове
и вятърът засвири есенно.
Оживява унило самотното сърце,
от прекрасната песен унесено.
Птиче ято помахва със силни крила,
в път далечен мечтите понесло,
есента ще наднича в самотни гнезда,
догарящи в нощите - свещи.
И ето земята, натежала от плод,
и богата със спомен за лято,
обгръща с поглед небесния свод,
както храмът е мястото свято.
Септември е - смарагдово дърво
на този жълт пейзаж до алено,
с клони свити- самодивско хоро,
огньове в короната запалило.
Есента е сезонът на много мечти,
и поети се в него потапят,
нощем със багри омайва, теши
и омагьосана, сълзите ми капят!
© Миночка Митева All rights reserved.
